REVIEWS

    Adelina Iantcheva

EN


Adelina Iantcheva was born in Bulgaria but for the last 25 years she has been living and working in Belgium, where she studied at the Royal Academy of Fine Arts. Her professional biography unequivocally shows that she is better known in France and Belgium, even though I clearly remember her exhibition at Arosita gallery in Sofia, which has left a lasting impression. Iantcheva is an artist of inspiring activity with numerous one-man shows. The great number of prizes she has received in various forums for contemporary art categorically speaks of an artist, who has earned her place in the world of contemporary European painting.

Adelina Iantcheva’s painting is not only a fine combination of forms and colors. Her specific pictorial language is a complex symbiosis between thickly applied paint, drawing, collage, and sculpture. In terms of composition, color and gesture this intelligent and obviously professional painting remembers much of the history of abstract art, of the psychologically tense abstract expressionism; the artist is obviously close to the images of lyrical abstraction as well. Iantcheva confidently works both in the field of figurative and non-figurative, portrait and landscape, but even in her most abstract pieces the profound observation of man’s world is visible. The combination of various pictorial ”systems” is undoubtedly intriguing as far as art today is a strange symbiosis between knowledge and its authentic transformation through the individual interpretation.

The wish for “pleasant painting” seems to give way to an artistic will, which becomes aware of the unlimited variations in creating a painting surface affecting viewers even only though its raw material. I am not just taking about artistically applied thick layer of paint. One can presume that this hidden complexity of the abstract image is influenced by parallel existing zones in contemporary art. If pseudo geometrical and gesture painting, the thickly applied paint come from the history of painting then the collages bear some resemblance to pop art and conceptualism.

Towards such an interpretation direct the three-dimensional sculptures, which are situated in a border position between assemblage, installation and sculpture, but with a risk of being incorrect to the author’s conception, I would allow myself to define them with the term “painting objects”. They exist in many ways in the space - they hang from the ceiling or are just objects, indirectly related to the canvases. 

Adelina Iantcheva is an artist, who speaks to the viewers solely through the elements of painting and sculpture. It is hard to interpret works, which do not tell stories, do not coquette with trivial images, but are concentrated on their own inherent visual language. Her pieces are convincing because they are able to say more with less. The author creates restrained and thought-through painting, whose final (and perhaps paradoxical) impression is expressive and at the same time lyrical. This is a kind of painting that deals not only with formal problems but could also be conceived as abstract and is in itself anthropomorphic – and this is a communication bridge, which always finds its way  to the public.


Prof. Dr. Svilen Stefanov





BG


Аделина Янчева е родена в България, но от четвърт век животът и творчеството й са свързани с Белгия, където получава и професионалното си образование в Кралската академия по изящни изкуства. Нейната творческа биография недвусмислено показва, че тя е по-позната във Франция и Белгия, въпреки, че аз добре си спомням изложбата й в галерия „Аросита“ в София, която остави отлично впечатление. Това е автор с респектираща активност и множество самостоятелни изложби. Редицата награди, които получава за участия в различни форуми за съвременно изкуство, ясно свидетелстват, че пред нас е художник, който е извоювал своето достойно място в света на съвременната европейска живопис.

Живописта на Аделина Янчева е не само сполучливо съчетание на форми и цветове. Нейният специфичен изобразителен език представлява сложна симбиоза между пастьозно положена боя, рисунка, колаж, пластика. Като жест, композиция и колорит тази интелигентна и видимо професионална живопис помни много от историята на абстрактната картина, от психологическата напрегнатост на абстрактния експресионизъм, видимо е познаването на образците на лиричната абстракция. Художничката уверено се разполага едновременно във фигуралното и нефигуралното, работи в областта на портрета и пейзажа, но дори в нейните най-абстрактни творби се крие много наблюдение на човешкия свят. Комбинацията на различни изобразителни „системи“ е безспорно интригуващо, доколкото изкуството днес е странна симбиоза между знание и неговата автентична трансформация през прочита на индивидуалността.

Преди желанието за “приятна живописност” стои творческа воля, осъзнаваща неограничените вариации в създаването на живописна повърхност, която може да въздейства дори само чрез своята сурова материалност. И това не е просто артистично положен плътен слой боя. Може да се допусне, че тази скрита усложненост на абстрактния образ е повлияна от паралелно съществуващи зони в съвременното изкуство. Ако псевдогеометризацията, жестовостта и пастьозността идват от историята на живописта, то колажите носят отгласи от поп-арта и концептуализма. Към подобна интерпретация насочват и триизмерните пластики, които стоят в гранична позиция межда асамблажа, инсталацията и скулптурата, но с риск да бъда некоректен към концепцията на автора, си позволявам да ги определя с термина„живописни обекти“. Те присъстват по различен начин в пространството, висят от тавана или се явяват като предмети, индиректно свързани с живописните платна.

Аделина Янчева е художник, които говори на зрителите единствено чрез елементите на картината и пластиката. Трудно е да се обясняват творби, които не разказват истории, не кокетничат с тривиални образи, а са съсредоточени в своя присъщ визуален език. Нейните работи са убедителни, тъкмо защото в тях е изведена способността да казват много чрез малко. Това е премерена, промислена и лаконична живопис, чието крайно (и може би парадоксално) въздействие е едновременно експресивно и лирично. Живопис, която носи много повече от формална проблематика, защото дори да бъде възприета като абстрактна, тя се оказва вътрешно антропоморфна – а това е комуникативен мост, който винаги намира път към публиката.


проф. д. изк. Свилен Стефанов


Copyright © All Rights Reserved